Догадки за Борисов и гадовете
Коментар от Полина Паунова:
Пак ЧЕЗ, отново ток, отново популистки изявления. Така министър-председателят Бойко Борисов заключи политическия взор към договорката на Гинка Върбакова за ЧЕЗ. И освен - в гневна конференция министър председателят разказа скандална скица с присъединяване на руско-грузински офшорки и български банки. Но не пое отговорност за протичащото се. Вместо това упрекна ЧЕЗ в скрит план за свалянето му от власт - както при февруарските митинги през 2013 година.
“Ето, това е сюжетът на тези гадове ", сподели министър-председателят. " Не единствено нямам никакво присъединяване, само че толкоз хубава ювелирна интервенция ни спретнаха в наше неявяване, до момента в който сме в Брюксел... От това, което виждам, стигам до извода, че някой желае да повтори февруарските събития. По различен сюжет, само че със същите реализатори - отново ЧЕЗ, ток и популистки изявления ", продължи той.
Компанията на Борисов
Докато Борисов “разобличаваше ” участниците в схемата, един до друг с него бе застанал водачът на “Атака ” Волен Сидеров, който сега е негов сътрудник във властта. При това формален сътрудник, подписал съглашение и контролиращ министерството на стопанската система посредством своя номинация. Вярно, редица медийни изявления свързват министър Емил Караниколов със скандалния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, само че номинално ведомството е под шапката на “Атака ”.
Къде беше Волен Сидеров през 2013 година? От другата страна. Или другояче казано - водачът на една от трите националистически партии, които в този момент партнират на ГЕРБ в ръководството, беше тогава от “гадовете ”. Обикаляше площадите и зовеше срещу монополите, като след това тази му акция се трансформира в цялостна предизборна платформа, наречена “Планът Сидеров ”.
На този декор е прелюбопитен миг, че пет години по-късно и без никакво разстройване министър-председателят приказва за „ гадове ", и то “същите ” като тогава, които още веднъж желали да го смъкват от власт. В компанията на същите тези „ гадове ".
Интересно е и друго събитие - подробност, който няма по какъв начин да бъде пропуснат и който хвърля светлина върху фигурата на Сидеров, а оттова и върху актуалната управническа настройка. Преди пет години водачът на “Атака ” беше така наречен “златен пръст ” на ръководещите от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които пристигнаха на власт след държавното управление на Борисов. Именно техният кабинет издигна Пеевски за началник на ДАНС, а кворумът при избора бе обезпечен от „ Атака ". Същата „ Атака ", която в този момент номинално стои зад икономическия министър, уличаван в протекция на ред ползи на въпросния неуспешен началник на ДАНС.
Тези елементи не биха имали толкоз огромно значение, в случай че министър-председателят не насочи самичък вниманието към тях. По остарял бит медиите не му зададоха никакви въпроси. А поле несъмнено има. Най-очевидното и разумно запитване е следното: кои са „ гадовете ", откакто с част от тях той ръководи сега. Но въпросите надалеч не се изчерпват с това.
Може би най-важният миг, който би трябвало да се обясни в подтекста на сюжета " ЧЕЗ, Гинка Върбакова и гадовете ", е не кои са „ гадовете ", а дали самото държавно управление не си провежда тази “ювелирна интервенция ” взаимно със същите тези „ гадове ".
Причините за сходно съмнение са не една и две, като може би най-солидната от тях е присъединяване на Българската банка за развиване (ББР), отпред на която стои Стоян Мавродиев. Кариерата му публично е обвързвана с Борисов и ГЕРБ, а след това редица случаи осветиха връзките му с Пеевски.
Неуспешната режисура
На този декор целият спектакъл, разигран от държавния уред за да покаже Борисов като жертва пред необятната аудитория, наподобява напълно несполучлив. Навярно има хора, които считат, че сходна огромна договорка, засягаща директно сигурността на страната, може да се случи без знанието на министър-председателя. Но тези наивници, за благополучие, са малко. Страничните условия към компанията на Гинка Върбакова и най-много ролята на ББР в цялата история няма по какъв начин да не породят догатки за безмълвното присъединяване на страната в нея.
Ето за какво може да се допусне, че “гадовете ”, за които Борисов яростно приказва, не работят без значение и без неговото безмълвно съучастничество. В България обаче от дълго време към този момент не е значимо какво се е случило, а по какъв начин се споделя.
Нещо повече: абсурдът провокира мълниеносна реакция на премиера, която в друга обстановка би била посрещната скептично. Любопитното е, че този процес въобще не смути Гинка Върбакова, с което тя на процедура потвърди едно: че е онази нужна “госпожа за един ден ”, която да посрещне всички удари и да обезпечи оправдание. Алиби за най-вероятния иден процес: страната в лицето на Борисов и страната в лицето на този, който конфигурира „ Гинка от Пазарджик " на напред във времето, да си поделят енергоразпределителното сдружение.
В същото време същински значимото в този скандал си остава прикрито - до момента в който министър председателят избавя националната сигурност, напълно бе забравена тематиката „ КОЙ стои зад Гинка ". Изглежда никой няма да я повдигне, както никой не попита кои са „ гадовете ".
И още нещо: в друга обстановка, в която почвата не е готова авансово с разкази за „ гадове " и “ювелирни интервенции ”, целящи рухването на властта, сходна интервенция на ръководещите в частна договорка би била възприета като голям скандал. В тази обаче намесата наподобява като избавление. Но спасението, проведено от Борисов, не дава никаква изясненост по въпросите кой стои зад Гинка Върбакова и взело участие ли е ръководството в проправянето на пътя ѝ към договорката. Именно заради тази причина някой може и да стигне до догатката, че “гадовете ” не работят без значение от техния изобличител. Най-вероятно даже си партнират.
На този декор известието на Движение за права и свободи, че стартират “подготовка за ръководство ”, само че това не означавало курс към предварителни избори, даже няма потребност от пояснение. То е просто увещание. Напомняне към Борисов, че няма по какъв начин да бъде самостоятелен от Движението. Факт, който даже невъоръжено око ясно вижда още от 2013 година насам.
Пак ЧЕЗ, отново ток, отново популистки изявления. Така министър-председателят Бойко Борисов заключи политическия взор към договорката на Гинка Върбакова за ЧЕЗ. И освен - в гневна конференция министър председателят разказа скандална скица с присъединяване на руско-грузински офшорки и български банки. Но не пое отговорност за протичащото се. Вместо това упрекна ЧЕЗ в скрит план за свалянето му от власт - както при февруарските митинги през 2013 година.
“Ето, това е сюжетът на тези гадове ", сподели министър-председателят. " Не единствено нямам никакво присъединяване, само че толкоз хубава ювелирна интервенция ни спретнаха в наше неявяване, до момента в който сме в Брюксел... От това, което виждам, стигам до извода, че някой желае да повтори февруарските събития. По различен сюжет, само че със същите реализатори - отново ЧЕЗ, ток и популистки изявления ", продължи той.
Компанията на Борисов
Докато Борисов “разобличаваше ” участниците в схемата, един до друг с него бе застанал водачът на “Атака ” Волен Сидеров, който сега е негов сътрудник във властта. При това формален сътрудник, подписал съглашение и контролиращ министерството на стопанската система посредством своя номинация. Вярно, редица медийни изявления свързват министър Емил Караниколов със скандалния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, само че номинално ведомството е под шапката на “Атака ”.
Къде беше Волен Сидеров през 2013 година? От другата страна. Или другояче казано - водачът на една от трите националистически партии, които в този момент партнират на ГЕРБ в ръководството, беше тогава от “гадовете ”. Обикаляше площадите и зовеше срещу монополите, като след това тази му акция се трансформира в цялостна предизборна платформа, наречена “Планът Сидеров ”.
На този декор е прелюбопитен миг, че пет години по-късно и без никакво разстройване министър-председателят приказва за „ гадове ", и то “същите ” като тогава, които още веднъж желали да го смъкват от власт. В компанията на същите тези „ гадове ".
Интересно е и друго събитие - подробност, който няма по какъв начин да бъде пропуснат и който хвърля светлина върху фигурата на Сидеров, а оттова и върху актуалната управническа настройка. Преди пет години водачът на “Атака ” беше така наречен “златен пръст ” на ръководещите от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които пристигнаха на власт след държавното управление на Борисов. Именно техният кабинет издигна Пеевски за началник на ДАНС, а кворумът при избора бе обезпечен от „ Атака ". Същата „ Атака ", която в този момент номинално стои зад икономическия министър, уличаван в протекция на ред ползи на въпросния неуспешен началник на ДАНС.
Тези елементи не биха имали толкоз огромно значение, в случай че министър-председателят не насочи самичък вниманието към тях. По остарял бит медиите не му зададоха никакви въпроси. А поле несъмнено има. Най-очевидното и разумно запитване е следното: кои са „ гадовете ", откакто с част от тях той ръководи сега. Но въпросите надалеч не се изчерпват с това.
Може би най-важният миг, който би трябвало да се обясни в подтекста на сюжета " ЧЕЗ, Гинка Върбакова и гадовете ", е не кои са „ гадовете ", а дали самото държавно управление не си провежда тази “ювелирна интервенция ” взаимно със същите тези „ гадове ".
Причините за сходно съмнение са не една и две, като може би най-солидната от тях е присъединяване на Българската банка за развиване (ББР), отпред на която стои Стоян Мавродиев. Кариерата му публично е обвързвана с Борисов и ГЕРБ, а след това редица случаи осветиха връзките му с Пеевски.
Неуспешната режисура
На този декор целият спектакъл, разигран от държавния уред за да покаже Борисов като жертва пред необятната аудитория, наподобява напълно несполучлив. Навярно има хора, които считат, че сходна огромна договорка, засягаща директно сигурността на страната, може да се случи без знанието на министър-председателя. Но тези наивници, за благополучие, са малко. Страничните условия към компанията на Гинка Върбакова и най-много ролята на ББР в цялата история няма по какъв начин да не породят догатки за безмълвното присъединяване на страната в нея.
Ето за какво може да се допусне, че “гадовете ”, за които Борисов яростно приказва, не работят без значение и без неговото безмълвно съучастничество. В България обаче от дълго време към този момент не е значимо какво се е случило, а по какъв начин се споделя.
Нещо повече: абсурдът провокира мълниеносна реакция на премиера, която в друга обстановка би била посрещната скептично. Любопитното е, че този процес въобще не смути Гинка Върбакова, с което тя на процедура потвърди едно: че е онази нужна “госпожа за един ден ”, която да посрещне всички удари и да обезпечи оправдание. Алиби за най-вероятния иден процес: страната в лицето на Борисов и страната в лицето на този, който конфигурира „ Гинка от Пазарджик " на напред във времето, да си поделят енергоразпределителното сдружение.
В същото време същински значимото в този скандал си остава прикрито - до момента в който министър председателят избавя националната сигурност, напълно бе забравена тематиката „ КОЙ стои зад Гинка ". Изглежда никой няма да я повдигне, както никой не попита кои са „ гадовете ".
И още нещо: в друга обстановка, в която почвата не е готова авансово с разкази за „ гадове " и “ювелирни интервенции ”, целящи рухването на властта, сходна интервенция на ръководещите в частна договорка би била възприета като голям скандал. В тази обаче намесата наподобява като избавление. Но спасението, проведено от Борисов, не дава никаква изясненост по въпросите кой стои зад Гинка Върбакова и взело участие ли е ръководството в проправянето на пътя ѝ към договорката. Именно заради тази причина някой може и да стигне до догатката, че “гадовете ” не работят без значение от техния изобличител. Най-вероятно даже си партнират.
На този декор известието на Движение за права и свободи, че стартират “подготовка за ръководство ”, само че това не означавало курс към предварителни избори, даже няма потребност от пояснение. То е просто увещание. Напомняне към Борисов, че няма по какъв начин да бъде самостоятелен от Движението. Факт, който даже невъоръжено око ясно вижда още от 2013 година насам.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ